Денонощна погребална агенция
Можем да Ви помогнем в този опечален момент!
Защо да изберете?
Погребална агенция Анастаси София.
Когато избираме кремация
При нас ще получите актуална и компетентна информация за цени, задължителни общински такси и нужните документи за Вашия случай .
ПРОВЕРЕТЕ НАШИТЕ ЦЕНИ И УСЛОВИЯ !
We Can Help You in Different Situations
Adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim.
Funeral Homes
Funeral Services
Featured Services
Погребение
Агенцията поддържа едни от най-ниските реални заявени преди ритуала и непроменящи се след ритуала цени за траурни услуги.
Погребение и кремация
В по-голямата част от съществуването си човек не се замисля за смъртта докато не настъпи момента и не се сблъска с нея. Когато настъпи смъртта, близките на покойния не го осъзнават веднага, за този процес се изисква време т.к. самият процес на преодоляване на загубатата е труден.Обръщането към траурна агенция е най-правилното решение от страна на близките.Това са хората, които го работят ежедневно, хората които се сблъскват със смърта всеки ден и хората които дават най-правилните решения в подобни ситуации. Какво е кремация и какво погребение? В различните краища на България има различни традиции / ритуали /, които се спазват при погребението или кремацията. Последните тенденции ни насочват към кремацията. Кремацията е процес на изгаряне на тленни останки, т.е. след опелото или граждански ритуал, тялото на покойния отива за кремация / изгаряне на тленни останки /. Това е най-често предпочитания начин за поклонение.Кремацията е в разрес със законите на Православната Църква, макар че в България е позволено кремирането на покойници. По-скоро бихме казали, че Църквата се е съгласила да направи компромис в това отношение, но не го е приела като начин на изпращане на покойния. За пример можем да дадем южната ни съседка Гърция, в която Църквата отрича кремацията или по-скоро не я позволява, за това в Гърция се разчита изцяло на погребения. В много редки случаи се използва кремация, която се прави в България т.к. там няма крематориум. Погребения често се наблюдават в по-малките градове и селища в България. Там не е „пренаселено“ и има места в гробищните паркове. Изключително рядко е поръчката на кремация, за предпочитане е общопприетото погребение. Хората имат различни обичаи и традиции в различните райони, които се спазват, за това всяко погребение е индивидуално.
Процесът погребение
След повикването на траурна агенция или погребално бюро за траурни услуги, започва подготовката на самото погребението, която подготовка преминава през няколко етапа:
1 Извозване от дома или болничното заведение на поконика до хладилните камери.
2 Подготовка на покония. Това включва : измиване, обръсване /ако е мъж /,обличане, грим / макияж /, тампониране на устата, драпиране на ковчега и полагане на покония.
3 Уточняване на ден и час на траурната церемония.
4 Уточняване на траурната церемония. Биват няколко типа:
а) погребение – църковен ритуал
б) погребение без ритуал
в) Кремация – църковен ритуал
г) кремация без ритуал
д) погребение или кремация – граждански ритуал
След приключване на траурната церемония, независимо от това дали е погребение или кремация, тленните останки на покойния се полагат в гроб. Погребението е трупополагане в гроб, кремацията е полагане на урна в гроб в следсвие на изгаряне на тленните останки. Помени се правят на:
1 ) 3, 9, 20, 40 дни
2 ) 3, 6, 9 месеца
3 ) 1 година
Третини
Това е първият помен, който е различен от останалите. Прави се рано сутрин, затова го наричат още “поутренье”, “утрина”, “на разбул”. Задължително гробът се прекадява и прелива с вода или вино, оставя се цвете, най-често босилек. Раздава се пита, може да се сложи и трапеза. Месят се питки, наречени “пътник”.
Палят се много свещи. От това, че се забождат в земята, е станала практиката по същия начин да се пали за умрелите и в църква – не високо на свещниците, а долу в сандъче с пясък.
Пали се и огън, “за да си запали умрелият цигара”, но главно, за да изпитат магията на неговата пропъждаща и защитна сила.
Казват, че обичаят “опалване” се прави, когато при смъртта и погребението не е имало свещеник. До гроба се отива мълчешком. Може би също като Богородица, която така отишла до гроба на Исус. А може би, за да не уплашат душата, която ще се появи при изгрев слънце като жълта мушица. Всеки пуска около него по щипка памук. Като се запалят, стават на десетки горящи светилници, които трябва да изгонят “гяволите”, злото, болестите и смъртта.
Всичко, което е занесено, трябва да се изяде и раздаде.
На места до гроба се отива по пътя, по който е занесен починалия. Там, където са спирали при погребението, се прелива и се оставя цвете.
На третини се месят три хляба, на деветини – пет, на 40-те – пет и още четири по-малки “туртета”, които се раздават на децата.
На гроба при началните помени се оставят пресни плодове и ястия от пресни зеленчуци.
На помените за деветини и двадесетини, наричат се “струване”, може да се оплаква на висок глас. Те се правят само от най-близките.