Skip to content Skip to footer

Класическо погребение

Класическо погребение

Църковни обичаи при погребение

Веднага след смъртта се стараят да завесят огледалата, като ги държат покрити през следващите 40 дни, докато душата се намира на земята.Вярата в поверията във връзка със смъртта е била много силна. Тя е сравнително типизирана. Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при раждането му, но не се знае кога ще дойде края на живота му. Обичайно е след като болния издъхне да се отварят прозорците или вратата, да се обръщат паниците наопъки, да се покриват огледалото и портретите.

В думата „покойник“, вместо „умрелия“ се внася известна етика и уважение към покойния.

Тялото на покойника бива измито, като във водата се слага босилек за ‘хубава миризма’. Следи се строго очите да не останат отворени /смята се, че скоро ще умре друг/.

Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено негово, бива покрит с покров – бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога.

На починалите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха, а възглавницата, която се поставя под главата на покойника може да съдържа негови стари дрехи.

Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.

Според вярванията по покойния не се слага гребен и огледало, а се полагат около трупа кръстче, чесън, икона, тамян.

Известяването на смърт става чрез редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас, смята се за страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне от там, където е отишъл.

Навсякъде покойния се поставя в ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него, а в някои краища на България след изнасянето на покойния, пред прага на дома се чупи чаша с вода /за да няма повече смърт в дома/.

При ритуала /опелото/ на покойника се пали голяма свещ.

Голямата свещ се пали всеки ден до 40-я и гори по малко, а на 40-я изгаря цялата.

Кандилото се пали в дома на покойния, ако няма кандило се запалва свещ, която е поставена в купичка пълна с несварено жито. От кандилото се отсипва малко елей и се смесва с малко количество червено вино, ако няма кандило се прави смес от малко олио с червено вино. С нея свещеника отсипва по-малко в четирите края във формата на кръст върху покойния. След опелото (ритуала) е хубаво да се направи водосвет в дома, където е починал покойникът (ако се е случило в болница не е задължително ).

Водосветът се извършва от свещеника провел опелото или от друг по Ваш избор.

До погребението, близките на покойния Не се мият, бръснат , гладят и др..

Не се почиства дома на покойния, по този начин се изразява скръбта към скъпия покойник /до погребението/.

До 40-я ден Не е желателно да се слуша музика или други действия, които изразяват веселие /близките на покойния са в траур/.

На 40-я ден се равнява гроба и на положения кръст се вързват черните шалчета, които са носели жените.

Траурът, който се спазва е до 40 дни, след това се смята, че душата вече е на небето.

Гробището обикновено е близо до населеното място и гробът се нарича къща или дом на покойния. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и каже ‘Лека ти пръст’ или ‘Бог да те прости’. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете – за да измият лошото от себе си.

Прието е да се прави помен на трети, девети, двадесети и четиридесети ден, а също и след изтичане на три месеца, половин година, девет месеца, една година, три, шест, девет и дванадесет години, след което, както се казва, «забравят умрелия». Което се касае ежегодните помени, то тях ги правят според възможностите и желанието на роднините. Най-пищен помен се прави на четиридесетия ден и на една година, по-скромен – на три години. В случая са определящи материалните възможности на семейството на покойника.

.