Класическо погребение

Църковни обичаи при погребение

Веднага след смъртта се стараят да завесят огледалата, като ги държат покрити през следващите 40 дни, докато душата се намира на земята.Вярата в поверията във връзка със смъртта е била много силна. Тя е сравнително типизирана. Народът е убеден, че съдбата на човека е определена още при раждането му, но не се знае кога ще дойде края на живота му. Обичайно е след като болния издъхне да се отварят прозорците или вратата, да се обръщат паниците наопъки, да се покриват огледалото и портретите.

В думата „покойник“, вместо „умрелия“ се внася известна етика и уважение към покойния.

Тялото на покойника бива измито, като във водата се слага босилек за ‘хубава миризма’. Следи се строго очите да не останат отворени /смята се, че скоро ще умре друг/.

Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено негово, бива покрит с покров – бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога.

На починалите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха, а възглавницата, която се поставя под главата на покойника може да съдържа негови стари дрехи.

Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.

Според вярванията по покойния не се слага гребен и огледало, а се полагат около трупа кръстче, чесън, икона, тамян.

Известяването на смърт става чрез редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас, смята се за страшно и грешно да не бъде оплакван. Самото оплакване съдържа спомени, характеристики на умрелия, подкани да се върне от там, където е отишъл.

Навсякъде покойния се поставя в ковчег. Преди изнасянето му от дома близките се прощават с него, а в някои краища на България след изнасянето на покойния, пред прага на дома се чупи чаша с вода /за да няма повече смърт в дома/.

При ритуала /опелото/ на покойника се пали голяма свещ.

Голямата свещ се пали всеки ден до 40-я и гори по малко, а на 40-я изгаря цялата.

Кандилото се пали в дома на покойния, ако няма кандило се запалва свещ, която е поставена в купичка пълна с несварено жито. От кандилото се отсипва малко елей и се смесва с малко количество червено вино, ако няма кандило се прави смес от малко олио с червено вино. С нея свещеника отсипва по-малко в четирите края във формата на кръст върху покойния. След опелото (ритуала) е хубаво да се направи водосвет в дома, където е починал покойникът (ако се е случило в болница не е задължително ).

Водосветът се извършва от свещеника провел опелото или от друг по Ваш избор.

До погребението, близките на покойния Не се мият, бръснат , гладят и др..

Не се почиства дома на покойния, по този начин се изразява скръбта към скъпия покойник /до погребението/.

До 40-я ден Не е желателно да се слуша музика или други действия, които изразяват веселие /близките на покойния са в траур/.

На 40-я ден се равнява гроба и на положения кръст се вързват черните шалчета, които са носели жените.

Траурът, който се спазва е до 40 дни, след това се смята, че душата вече е на небето.

Гробището обикновено е близо до населеното място и гробът се нарича къща или дом на покойния. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и каже ‘Лека ти пръст’ или ‘Бог да те прости’. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете – за да измият лошото от себе си.

Прието е да се прави помен на трети, девети, двадесети и четиридесети ден, а също и след изтичане на три месеца, половин година, девет месеца, една година, три, шест, девет и дванадесет години, след което, както се казва, «забравят умрелия». Което се касае ежегодните помени, то тях ги правят според възможностите и желанието на роднините. Най-пищен помен се прави на четиридесетия ден и на една година, по-скромен – на три години. В случая са определящи материалните възможности на семейството на покойника.

.